Среднощно премеждие

                              СРЕДНОЩНО    ПРЕМЕЖДИЕ

                    

                               Има един квартал на Смолян наречен „Долно райково”. Всеизвестно е, че там хората са абсолютни меживуни /виж речника на родопските думи/ . На по-старите им къщи прозорците се отварят нагоре, като в Англия (абеееее…….., меживунска работа, нали ви казвам)    
                

                             То, Райково, и горно, и долно, са си обикновени родопски села, а в ония отколешни времена, тоалетните по селата са се правели в двора, и то, доста далеч от къщата. Моят герой Хитко, сиреч Христо, ама на галено - Хитко , живеел в едно таквози старовремско произведение на едновремешните родопски майстори зидари. Не обичал Хитко сънен, по сред нощите, когато му се допикаело да ходи чак до другия край на двора, особено през зимата, когато е толкова студено. Той просто повдигал прозореца, подпирал го с предназначената за това клечка и свършвал тази облекчаваща работа, правейки изкусен „мост” . И все така, от както Хитко се помни. Студена зимна нощ е, От стаята на Хитко се чува „Т Р Я Я Я Я С ССС”…….. А от стаята на майка му – „Торчите бърже /тичайте бързо/, Хиткому курчека отиде….”. Незнам сега къде е Хитко и дали „онова” му е отишло изцяло или не, но съм сигурен,че се е отказал от навика си. Пък може и да не се е отказал, ако е успял овреме да се дръпне от падащата импровизирана гилотина. Тоооо меживунина винаги си е меживунин дори и с приклещен К…………………………К.