Не е за пред хора

     ДИВОЧЕРЕШОВА РАПСОДИЯ СЪС ЗАТЪМНЕНИЕ И ПРИВКУС

              

               Растат на село едни череши, диви, такива….Когато узреят стават много черни и много сладки, но са дребни и боядисват много жестоко, като тампонно мастило .Където капне, изчистване няма /няма, няма/. Точно с такива череши се е наяла моята съселянка. Като казах съселянка, да поясня, че това е една едра жена на около петдесет години, хем висока, хем дебела и много отпусната. За килограмите и не съм сигурен, но в никакъв случай не са под 160. Та, решила нашата героиня да си похапне от дивите череши. Да си похапне, добре, няма лошо, ама да изядеш една кофа череши и то с костилките….бих казал, че вече е проблем. Ще попитате какъв е проблема? Амииии….., получила запек жената, напук на моите разбирания, че би трябвало да е обратното. Но както и да е. Ден, два, три, пет, една седмица – не та не. Брееей, ами сега ?

               Нарамила се жената, та право при докторчето. То в село имаше поликлиника и я коландрисваше въпросното докторче – дребничко едно, мъничко. Беше завършило полувисшия институт за медицински кадри в Хасково /сиреч фелдшер/. Но беше силно, ама много силно, късогледо.Диоптрите на очилата му личаха от далече. Та, отива моята познайница при него и му обяснява, че от седмица и кусур има голям проблем. Предполагам, че един доктор, било то и фелдшер, би трябвало да знае какви мерки да вземе. Накарва я да се одупи /не бих желал да заменя тази дума/ и, какъвто е дребничък се изгубва между бедрата и, за да види от много близо какъв е проблема. А то проблема се оказал съвсем не сложен. На изходния портал застанала една изсъхнала вече костилка от важишките диви череши. Бутнал я той с една пинцета и…………..руруруруруруруруру……Отвързала се върчичката на исполинския мях /бушандисал се е, тъй да се каже/. Тъмнина. Докторчето, залято с благовонната едноседмична мастилена течност омесена с костилки подобни на сачми, изпаднало в състояние на несвяст. Кабинетът му / килим, бюро, документи, слушалки……../ бил осквернен от „октоподобното” мастило.

                   И докато потърпевшият се е чудел на кой свят е „нашата”, щастлива и облекчена, си възбрала, там каквото имало и усмихната  напуснала вонящата клоака и се отправила за в къщи, оглеждайки се за някои по- вкусни череши по пътя.