Беше много отколе /отдавна – не може да не я знаете тази дума/ - да е било 63 или 64 година. Девети клас на чепеларската гимназия, строг,тежък режим, може и бой да „яде” човек /ако ученикът е човек…/. Много обичах математика, физика , химия, български, но по исторя – хич ме „нямаше” . Както и да е. Имам много приключения по математика, но – друг път.
Думата ми беше за рисуването. Рисувах добре и това никой не го
отричаше.Преподаваше ни другаря /тогава бяхме на другар и другарка/ Ма’рин – „Нарисувайте „Пролет”, ние рисуваме /кой нарисувал, кой не часът свърши/. „Нарисувайте „Композиция”, ние рисуваме /ама какво е композиция ??/. И така, на края на годината, другаря ни Ма’рин каза, че трябва да представим всички картини от часовете по рисуване. Ние, естествено, не пазехме нито една Аз не се притесних особено, защото за два, три дена щях да понабоядисам това онова.На съучениците , обаче им се стъжни много яко. Тутакси приятелите ми /да не говорим за приятелките/ започнаха да се увеличават неимоверно и в кратки срокове. По – големите направо си ме принудиха, а май, горе долу, всички бяха по-яки от мен. – „Нарисувай ми „Композиция”, че загивам. – „нарисувай ми „Автопортрет” /искаха ни и автопортрети и в профил, и в анфас…../ Е, хубаво, аз рисувах ли, рисувах. И така – докато времето окончателно и безвъзвратно свърши и трябваше да предадем картините, които би трябвало да сме ги нарисували в часовете през цялата година и най - важното - запазили.Моите приятели и от двата пола си оформиха картинките, придавайки им естетичен вид /рамкиране с цветни моливи, надписване, подписване, датиране и …..всичко необходимо/ и си ги предадоха. Оценки – много добър, отличен, много добър, отличен, ….. А, аз все още нямам кьорава картина.Преподавателя ме предупреди, че ще ми пише двойка. Викаха ме в учителската стая да ме питат, какво смятам да правя, защото ще ме оставят на поправителен, а при това положение трябва да ме изгонят и от пансиона, защото правилата са такива. Впрочем това не беше точно пансион, а дом за сираци /а, бе, чиста проба сиропиталище със стабилен режим – събуждане в 6 часа със звънец, гимнастика на двора, строй за храна, вечерна проверка в 21 часа с „рапорт даден, рапорт приет” и, и, и….. всичко, което може да се измисли за „Макаренковското възпитание на младото поколение, за да расте то здраво и бодро, вярно на партията и държавата/. Ако ме напъдят от пансиона – край на гимназията и оставам на пътя /знаете, какво става с такива деца – в близкото бъдеще „Белене” ще ги приюти/. Та ставаше въпрос за важишките картини. Понавапцах някоя и друга до следобеда на въпросния ден,следващия на крайния срок за представяне на картините и тичешком в училище.Ходатайстваха ми и от пансиона, та с триста зора и молби, сълзи и сополи успях да изпрося една тройка и да спася положението. Организираха училищна изложба и парадоксалното беше, че всички картини на моите съученици, които нарисувах ,бяха закачени на изложбата. Da,a,a………
Няма коментари:
Публикуване на коментар