понеделник, 13 февруари 2012 г.

              
               За мен………



         Да ви кажа,…. започна се в Давидково. Там се родих, в къщи, по сред нощите на 31 Декември. Основен помощник беше старата комшийка /че кой друг/. Баща ми едва не изпсува, че съм пак момче, но аз….,  не му казах нищо и той, какво да прави, се съгласи със съдбата. Учих в селското училище до седми клас, сиреч основно образование. То беше едно учене….. един ден ходех на училище, два три-не ходех /тогава му казваха ”бягане” от училище/. Въпреки всичко завърших и то доста добре. И после се заформи една….. Отидох в чепеларската гимназия, знаете я - оная с часовниковата кула. Брeх,мама му стара,…. лошо, не може да се бяга. Пък бях и в пансиона - “Дом за юноши”. Не дават да се отсъствува от училище, камо ли да се“ бяга”.
Както и да е .Къде с преписване, къде с подсказване /ние тогава много си подсказвахме/ стигнах до матура. Ами сега…? Държеше се матура почти по всички предмети. Помня, че се освобождавах по много предмети, но по математика и български ходих по желание, за по-висики оценки /брей, че умно…/. Не стига, че ходех на училище, ами и рисувах, ако може да се нарече рисуване, защото повече беше копиране, боядисване и.., какво ли не. Имам една доста интересна история, когато в девети клас едва не ме оставиха на поправителен по рисуване, но за това – друг път.  После ходих в казармата. Там беше голяма епопея, но няма да пиша сега. Който ме видеше ме гонеше с тояга или летва. Много бях изпълнителен, няма що. Казваха - “Това да не е хлапето на взводния, защото и униформа рядко обличах. Потътрих се след това чак в София и завърших техникум по телевизия. Станал бях по-сериозен, но не се заблуждавайте, не чак толкова. Започнах да работя, но след някоя и друга година реших да изкарам “Машинно-електротехническия институт” /тогава името му беше “В. И. Ленин”/ - идиотски труден институт. Както и да е, завърших го и вече бях инженер по радио и телевизия. Много години работа и работа, и работа… в “Далекосъобщения”, при “военните” /защото много ме обичаха/, в “гражданска защита”, ”БТК” и .. So & So.
       Пък да ви кажа тайничко, членувах в колектива за изобразително изкуство “Иля Репин”, към обшина Пловдив. Събирахме се всяка вечер в ателието до “Руското консулство” и рисувахме. Председател беше Теохар Божилов, а художествен ръководител - Емилия Арабаджиева. Правехме изложби, обикновено в дома на медицинските работници. Правили сме изложби и извън Пловдив. Това, че казвам ”правили” не значи, че съм спрял да рисувам. Рисувам си с пълната отговорност и желание през цялото време, защото тооо…. трябва да се рисува, че как иначе.

       
Понякога ми звънят на тел.  0882409467.
Имам и тъй наречения e-mail - Morfeyra@abv.bg
           Blog – http://androhandmade.blogspot.com               

Няма коментари:

Публикуване на коментар