AndroHandmade

        

              
        

              Всяка крушка си има опашка

               Може да се каже,че всяка лъжичка си има някаква предистория. Та,разхождайки се в Царсимеоновата градина и видях  –  „моите приятели” /ще разберете кои/ са повалили едно огромно дърво .Обикалят около него, прескачат го и като термити го прегризват с огромните си, неистово шумящи,резачки. А моите приятели са любимите ми циганета. Да ,да – циганите. Имено те бяха съборили това дърво, защото те се грижеха за парковете и дървото вероятно е било старо и опасно. Имал съм много допирни точки с въпросните приятели и /може би за учудване на много от вас  винаги са били точни и коректни /ех, понякога…./. Това са едни много странни хора. В казармата имаше много от тях – Митко циганчето, Мерджана - типичен представител  /увиснали към брадата мустаци, големи зелени очи, шкембе и свиреше прекрасно на кларинет. Имаше и други двама – бяха ковачи. Единият /не му помня името/  беше някъде от  Кърджалийския раьон, дребно, мършаво, черно и много работливо цингане, помня, че в устата си имаше един огромен зъб  /не знам други имаше ли/. За разлика от него, Расим  /той беше от моето село и беше друг сорт циганин – казват им Егупти и аз съм се интересувал за тях. Те са египтяни, избягали в Турция и пръснали се из цяла Европа. Почти всички се занимават с коване на желязо и са интегрирани в обществото/,  бе едър , здрав и непрекъснато караше малкия да работи, а той не пипваше нищо. И така цигането по цял ден блъскаше с големия чук нагорещеното до червено желязо. Един ден валеше дъжд. Гледам , дребното цигане търчи през двора под дъжда и крещи, колкото му глас държи към Расима:

-         Колега, крокодиль, крокодиль, крокодиль, колега, крокодиль………..

            Расимището го погледна с насмешка:

-          Какъв крокодиль, колега, кина думаш  /сиреч – какви ги говориш/?

А тя историята е била, че на двора имало дъждовник….

Събуждам се една сутрин – всичко което ми бяха зачислили - дрехи, обувки, платнище, манерка…. откраднато. Ами сега???  То в казармата  – някой взема от тебе ,ти вземаш от друг…. нещата просто си сменят собственика и ако се обадиш , че нещо ти е откраднато, просто го плащаш. Аз,обаче,не взех от никого. Казах на Расимището…..

-          Е…х  тяхната м…а.

И,това беше. Той,естествено, се почувствувал длъжен да защити своя маломерен земляк  в нужда и вечерта да вземе да отключи склада на старшината /не знам как/. Вика ме посред нощите да си меря дрехи по избор. И така…..

          Аз много обичам да се отплесвам и ако не ме спрете, не знам до къде ще стигна. Та гледам аз, моите хора  /имам още много истории за тях/  цвъкат около дървото и го наситняват на по-дребни парчета. Когато истимаро, уж с безразличие и от любопитство, се  доближих  –  гледам, че дънера е с много особен червен цвят. Брех мама му стара, какво дърво за лъжички! То хубаво ама съм много далече, пък и не знам дали моите любимци ще ми дадат  /в което никога не съм се съмнявал…/. Доближих се до най симпатичния, по моя преценка, и пак , така, уж между другото запитах, аджеба, ели възможно да взема едно трупче от червените….

        -Вземи ги всичките, ако искаш, но да знаеш, че за оцветяване на ракия не стават… То и без това ще трябва да се товарят на камиона и колкото по-малко ,по-доре.

     Аз, естествено, всичките не можех да взема, но едно помъкнах. Едва се дотътрих до в къщи, но в последствие направих серия от приказни „ART” лъжички, които последователно ще бъдат показвани тук, а,предполагам,скоро ще се появят и на изложба.